За правилното терапевтично поведение е необходимо определяне на рисковите фактори за повторяемост на фебрилните гърчове. При деца с 3 до 5 рискови фактора има 80-100% риск от повторяемост при следващо фебрилно заболяне, с 2 фактора – 50% , с 1 фактор -25%, и без рискови фактори -12% риск за повторен ФГ. Този модел за оценка на риска от рецидиви, макар и схематичен, е полезен за определяне на необходимостта от интерминен-тна профилактика при деца с един инцидент. Най-широко като рисков фактор се приема възрастта на детето по време на първия фебрилен гърч – колкото по-рано се е изявил той (3-6 месеца), толкова по-голям е рискът за повторен фебрилен гърч. От децата с първи ФГ през първата година от живота 50% имат поне още един гърч, докато рискът за повторяемост спада на 10-15% при деца с първи гърч след 4-годишна възраст.
Фебрилните гърчове имат добра прогноза. Най-често след 5-годишна възраст те никога не се наблюдават.
Рискът за развитие на епилепсия след фебрилен гърч е само 2 до 7%. Рискови фактори за развитие на епилепсия след фебрилен гърч са: изоставане в нервно-психическото развитие; положителна фамилна анамнеза за епилепсия; първи сложен фебрилен гърч; по-ниска температура от 38 градуса по време на феб-рилния гърч; наличие на повече от 5 фебрилни гърча при едно дете; късна възраст на детето при последния фебрилен гърч (над 4 години); ЕЕГ абнорм-ности в междугърчовия период.
От съществено значение при фебрилните гърчове е тяхното правилно лечение. Необходимо е родителите на детето да бъдат добре запознати как да реагират при фебрилен гърч.
Стресовата ситуация, в която те изпадат, често води до неправилни и вредни за състоянието на детето действия. Родителите трябва да знаят, че абнормно възбуденият мозък е причината, поради която детето е в безсъзнание с краткотрайна фаза на липса на дишане, и че докато тази възбуда продължава, нищо не може да възвърне съзнанието му. Всякакви действия, като пръскане с вода, бъркане в устата за “изваждане на падналия език”, само задълбочават възбудата и увеличават продължителността на гърча. Детето трябва внимателно да бъде преместено на безопасно от нараняване място, да се обърне в ляво странично положение, за да се избегне опасността от вдишване на секрети от устната кухина, да се отвори прозорец и да се засече времето на продължителността на гърча. Широко се препоръчва прилагането на Diazepam анално в доза 0,5-0,7 мг/кг, с което се намалява значително рискът от продължителен гърч и от неговата повторяемост. Това лечение се прилага от родителите и по този начин те не са безпомощни при настъпилия гърч.
При повишен риск за повторяемост на фебрилен гърч може при температурно състояние да се приложи на всеки 8 часа Diazepam по 0,33 мг/кг през устата през първите два дни от заболяването. При приложение на такава профилактика е необходимо да се знаят страничните явления на Diazepam – сънливост, нарушения в равновесието, отпуснатост, а някои деца от него стават раздразнителни.
За борба с температурата се препоръчват антипиретици – па-рацетамол, ибупруфен, ацетаминофен. Несигурно профилактично средство е външното охлаждане на детето. То може да при-дизвика периферно съдосвиване и дори повишаване на централната температура, което от своя страна може да предизвика фебрилния гърч.
Дълготрайно ежедневно лечение се налага при случаите с повишен риск от развитие на епилепсия.
Поради драматичната си изява фебрилните гърчове пораждат страх у родителите, които в много случаи действат неправилно с прийоми, предизвикващи допълнителна мозъчна възбуда. Необходимо е да се запази спокойствие и да се постави анално необходимият медикамент и след това да се извика медицинска помощ. След провеждане на преглед и изследвания се преценяват рискът за повторяемост на фебрил-ния гърч и рискът за епилепсия и от детски невролог се назначава за всеки случай индивидуално профилактично или по-дългосрочно лечение.