Детски сайт

Не се надявай, че докато бебето спи спокойно в количката, ти ще имаш време да обиколиш магазините и да си напазаруваш. Е, понякога може и да проработи, но сигурна гаранция никога няма. За общото благо е много по-разумно да не вземаш детето със себе си, когато имаш ангажименти, които изискват повече време.

Възможно е по-неспокойното дете да се дразни силно от движението и шума по улиците. И да предпочита да седи в количката, вместо да се опитва да се измъкне от нея. В този случай е добре за по-дълъг период от време то да се вози обърнато с лице към теб. И не забравяй, че освен количката има и други начини за придвижване – кенгуру, слинг, детско колело… Както и че всички бебешки превозни средства са до време. Точно докога – най-добре ще ти покаже твоето малко съкровище.

Детето проявява удивителна ловкост при изпълнението на различни действия. Постепенно овладява координацията на финото движение на ръката и зрителния контрол. Всичко това дава възможност да се усъвършенстват способностите в изобразителното изкуство. И повечето деца рисуват с огромно желание и ентусиазъм. Като за тях резултатът не е важен и лесно изхвърлят нарисувания лист. Важен е самият процес на създаване на рисунката. Едва към края на 5-ата година обръщат внимание на самата рисунка, т.е. оценят резултата от своя труд. От психологическа гледна точка рисунката се разглежда като своеобразна детска реч и е подготовка към писмената реч. Чрез нарисуваното детето изразява своето отношение към действителността, а ти можеш да разбереш кое за него е важно и маловажно.

През нощта, когато светлините угаснат, преди да заспи в сладкък сън, въображението на детето работи с пълна сила. Пред очите му започват да изникват фантастични картини за страшни чудовища, които ще нахлуят всеки момент през прозореца, ще излязат от гардероба или ще изпълзят изпод леглото, за да го отведат далеч. И нищо не е в състояние да го убеди, че няма да стане така и че няма никакви чудовища. В резултат то отказва да спи, особено на тъмно.

Преди да оставиш детето да спи в леглото си, изгонете заедно всички страшилища: „Марш, страшилища, отивайте си вкъщи! Ние не се страхуваме от вас.” След това можете да се усмихнете и доволни да се отправите към завивките. Ако този магически ритуал не е достатъчен и детето продължава да се страхува, остави малка лампа да свети – в началото през цялата нощ, а по-късно можеш да я угасяш, щом заспи. Така постепенно то ще привикне. Друг вариант е да оставяш вратата към коридора леко открехната и оттам да идва малка светлинка .

За правилното терапевтично поведение е необходимо определяне на рисковите фактори за повторяемост на фебрилните гърчове. При деца с 3 до 5 рискови фактора има 80-100% риск от повторяемост при следващо фебрилно заболяне, с 2 фактора – 50% , с 1 фактор -25%, и без рискови фактори -12% риск за повторен ФГ. Този модел за оценка на риска от рецидиви, макар и схематичен, е полезен за определяне на необходимостта от интерминен-тна профилактика при деца с един инцидент. Най-широко като рисков фактор се приема възрастта на детето по време на първия фебрилен гърч – колкото по-рано се е изявил той (3-6 месеца), толкова по-голям е рискът за повторен фебрилен гърч. От децата с първи ФГ през първата година от живота 50% имат поне още един гърч, докато рискът за повторяемост спада на 10-15% при деца с първи гърч след 4-годишна възраст.

Фебрилните гърчове имат добра прогноза. Най-често след 5-годишна възраст те никога не се наблюдават.
Рискът за развитие на епилепсия след фебрилен гърч е само 2 до 7%. Рискови фактори за развитие на епилепсия след фебрилен гърч са: изоставане в нервно-психическото развитие; положителна фамилна анамнеза за епилепсия; първи сложен фебрилен гърч; по-ниска температура от 38 градуса по време на феб-рилния гърч; наличие на повече от 5 фебрилни гърча при едно дете; късна възраст на детето при последния фебрилен гърч (над 4 години); ЕЕГ абнорм-ности в междугърчовия период.

От съществено значение при фебрилните гърчове е тяхното правилно лечение. Необходимо е родителите на детето да бъдат добре запознати как да реагират при фебрилен гърч.
Стресовата ситуация, в която те изпадат, често води до неправилни и вредни за състоянието на детето действия. Родителите трябва да знаят, че абнормно възбуденият мозък е причината, поради която детето е в безсъзнание с краткотрайна фаза на липса на дишане, и че докато тази възбуда продължава, нищо не може да възвърне съзнанието му. Всякакви действия, като пръскане с вода, бъркане в устата за “изваждане на падналия език”, само задълбочават възбудата и увеличават продължителността на гърча. Детето трябва внимателно да бъде преместено на безопасно от нараняване място, да се обърне в ляво странично положение, за да се избегне опасността от вдишване на секрети от устната кухина, да се отвори прозорец и да се засече времето на продължителността на гърча. Широко се препоръчва прилагането на Diazepam анално в доза 0,5-0,7 мг/кг, с което се намалява значително рискът от продължителен гърч и от неговата повторяемост. Това лечение се прилага от родителите и по този начин те не са безпомощни при настъпилия гърч.

При повишен риск за повторяемост на фебрилен гърч може при температурно състояние да се приложи на всеки 8 часа Diazepam по 0,33 мг/кг през устата през първите два дни от заболяването. При приложение на такава профилактика е необходимо да се знаят страничните явления на Diazepam – сънливост, нарушения в равновесието, отпуснатост, а някои деца от него стават раздразнителни.
За борба с температурата се препоръчват антипиретици – па-рацетамол, ибупруфен, ацетаминофен. Несигурно профилактично средство е външното охлаждане на детето. То може да при-дизвика периферно съдосвиване и дори повишаване на централната температура, което от своя страна може да предизвика фебрилния гърч.
Дълготрайно ежедневно лечение се налага при случаите с повишен риск от развитие на епилепсия.

Поради драматичната си изява фебрилните гърчове пораждат страх у родителите, които в много случаи действат неправилно с прийоми, предизвикващи допълнителна мозъчна възбуда. Необходимо е да се запази спокойствие и да се постави анално необходимият медикамент и след това да се извика медицинска помощ. След провеждане на преглед и изследвания се преценяват рискът за повторяемост на фебрил-ния гърч и рискът за епилепсия и от детски невролог се назначава за всеки случай индивидуално профилактично или по-дългосрочно лечение.

Фебрилните гърчове са едни от най-честите неврологични заболявания при децата. Срещат се при около 3% от всички деца. Мащабни проучвания, проведени през последните години, изясниха много важни страни на ранната и късната прогноза при засегнатите деца. Клинично контролирани изследвания позволиха да се преоцени ефикасността на интерми-тентната профилактика и на провежданото, понякога продължително време, лечение с противогърчови медикаменти. Изключително актуални са въпросите: уместно ли е продължително профилактично лечение; с какви медикаменти да се лекува; целесъобразно ли е провеждане на ЕЕГ и кога; отнася ли се за фебрилен гърч или за фебрилно провокиран епилептичен пристъп.

За фебрилен гърч се приема пристъп при висока температура при деца между 3 месеца и 5 години, без данни за остри мозъчни заболявания. Най-често се наблюдават при остри инфекции на горните дихателни пътища, по-рядко при ангини, отити, уринарни инфекции. Гърчът се изявява при 60% от случаите през първите 24 часа от началото на заболяването, в хода на бързо покачване на температурата, която нерядко родителите не са доловили и гърчът се явява първият клиничен признак.

Общоприето е разделянето на фебрилните гърчове на две групи – прости и сложни. Обикновените или простите са:
• генерализирани – загуба на съзнание и гърч на цялото тяло;
• продължават по-малко от 15 минути;
• не се повтарят за период от 24 часа;
• ЕЕГ изследването след минимум 7 дни след гърча е в норма. Сложните фебрилни гърчове са:
• огнищни – запазено съзнание с гърч на част от тялото;
• продължават повече от 15 минути;
• ЕЕГ – с промени.
Тези фебрилни гърчове са най-честата причина за епилептичен статус в детска възраст. Повишен риск за изява на сложни фебрилни гърчове има при деца с положителна фамилна анамнеза за фебрилни гърчове, цанни за органично мозъчно увреждане и ранна първа изява преди 6-ме-;ечна възраст.
При около 40% от децата се наблюдава повторяемост на фебрилни гърчове до 5-6 гърча.

Определени са 5 значими рискови фактора за повторяемост на фебрилни гърчове:
1. Ранна възраст на детето при поява на първия фебрилен гърч (до 1 година).
2. Положителна фамилна анамнеза за фебрилни гърчове при родственици I степен.
3. Положителна фамилна анамнеза за епилепсия.
4. Сложен първи фебрилен гърч.
5. Изява на 2-3 или повече гърча по време на първото фебрилно заболяване.

Търсите подходящ сенник за прозорците на колата или на детската стая? Prince Lionheart предлагат едно отлично решение за слънчева защита на детето.

Този продукт засенчва купето, но не закрива интересната гледка през прозореца на движещия се автомобил както другите сенници. Това е съществено и за водача, който има по-добра видимост при сложни маневри.
Бихте могли да изрежете формата, която да пасне с авто-стъклото, за да приляга плътно.
Благодарение на електростатичния принцип на прикрепянето му за повърхността на стъклото, Вие ще можете да отваряте и да затваряте прозорците на автомобила, без да се съобразявате със сенника, както с други продукти. И няма да искате да го махнете оттам, но все пак и това бихте могли да направите без проблем, ако се налага – отново благодарение на електро-статиката просто го отлепете и поставете отново.

При плоскостъпие – ортопедични обувки отрано
Малка част от вродените плоски ходила (дюстабан) изискват хирургично лечение. Във всички останали случаи се изисква носенето на специални ортопедични обувки. Трябва да започнете да ги обувате на детето към края на първата година и носенето им трябва да продължи до навършването на шест години. Всяко забавяне на поставянето на такива обувки удължава срока на носенето им. При носенето на ортопедични обувки за плоскостъпие децата нямат оплаквания и затруднения. Дизайнът на ортопедичните обувки е също толкова симпатичен, колкото и на останалите детски обувки.

До 4-годишна възраст напикаването по време на сън не се смята за болестно състояние. След тази възраст неволното изпускане на урина по време на нощен или дневен сън вече се приема за болестен проблем.
Нощното напикаване се поддава на пълен контрол, само в 1 до 2% остава трайно. Добрият резултат от лечението зависи от продължителността на заболяването и от избора на точния подход.
Правилното лечение е комплексно. Схемите се изработват индивидуално, след обстоен анализ на причините, за да може всяка една да се преодолее, което води до бързо и трайно излекуване.
Прилагат се медикаменти за намаляване на дълбочината на съня, за отпускане на пикочния мехур, за намаляване на образуването на урина нощем. Провеждат се микционни упражнения за увеличаване на капацитета на мехура, различни физиотерапевтични процедури, балнео-и морелечение, хипноза, билколечение, а в краен случай – хирургично лечение.

Как да играем: Играта е подходяща за деца над пет години. Мемори картите се разбъркват и се раздават подред на всички играчи. Този, който почва пръв, предлага на съседа си отляво да изтегли една от неговите карти. Изтеглиш ли карта, която прави „двойка” с твоя карта, ги оставяш настрани. 29 двойки карти имат еднакви изображения, с изключение на една – Черният Петър (в нашия комплект мемори карти Черният Петър е буквата Ъ, която е единствена карта.) Цел на всички играчи е да се отърват от Черния Петър. Този, който пръв пусне всичките си карти, събрани по двойки – печели. А онзи, у когото остане Черния Петър, губи и трябва да изпълни някое забавно желание на победителя.

Истинското учене, разбира се, ще се случи в първи клас . Но дотогава – след третата-четвъртата годинка, можеш чрез игри и забавления да подготвиш детето. Ако малкото проявява интерес към буквите, не пропускай да го забавляваш с тази игра. Но в никакъв случай не го притискай на всяка цена да запомни и възпроизвежда всички букви.
Как да играем:
Разбъркайте мемори картите и показвай произволна карта на детето. Нека то да назове предмета, който е изобразен, след което да се опита да произнесе звука, с който започва думата. Например: „Шапка започва със звука Ш”, след което му покажи буквата и поясни, че звука Ш изписваме с буквичката Ш. На по-късен етап нека детето се опита да открива буквите по двойки или с помощта на мемори картите да изпише името си и т.н.